начерта́нїе
начерта́нїе [начертание]
od запись, изображение
Сд запись, изображение, χαρακτήρ: ѡ҆́бразъ цꙋломꙋ́дрїѧ, и҆ кро́тости начерта́нїе образец целомудрия (здравомыслия) и изображение кротости (ил. 4 стх Гв 3).
Фл ‹Начертание›. ▸ Действие по зн. гл. ‘начертать’ (в зн. изобразить, нарисовать, написать), изображение; форма, образ, рисунок; письмо, изложение, описание (совр. устар.); предначертание (совр. устар.); знак, печать (совр. нет); грамматический термин, структура (совр. нет). ◂ Супр., 83, 8. Усп. сб. 301 г 25.
ГлтНЗ (χάραγμα, character) – начертание: изображение, знак. Откр 13:16□ да да́стъ и҆̀мъ начерта́нїе на деснѣ́й рꙋцѣ̀ и҆́хъ и҆лѝ на челѣ́хъ и҆́хъ.
чс 73 АП=7 ЕВБ=1 Окт=1 МнП=6 МнК=32 ТрЦ=1 Слж=1 Мол=1 Тип=1 Сол=1 Проч=7
gr начерта́ніе: S,n,inan; sg,nom/acc