пречи́стый [пречистый]
od чистый в высочайшей степени
Дч* чистый в высочайшей степени.
Фл ‹Пречистый›. ▸ Очень чистый; непорочный. ◂ Супр., 10, 29. Изб. 1076 г., 30, 3.
чс 23 МнК=13 ТрП=1 ТрЦ=4
gr пречи́стый: A; plen,sg,m,nom/acc