сѣдина́въ

сѣдина́въ [сединав]

Дч* седоватый (Прол. янв. 10).

Алекс ‹сѣдина́въ›, ва, во, нѣсколько сѣдъ, сѣдоватъ. Прол: Генв: 10.

чс -

См. сѣдина́вый