сѣдина́въ

сѣдина́въ [сединав]


Дч* седоватый (Прол. янв. 10).


Алекс ‹сѣдина́въ›, ва, во, нѣсколько сѣдъ, сѣдоватъ. Прол: Генв: 10.


чс -

См. сѣдина́вый