тре́бищный

тре́бищный [требищный]

Фл ‹Требищный›. Совр. нет. ▸ Относящийся к ‘требищу’. ◂ Кн. откр. Авр., 40.

Дерив Прил. к тре́бище

чс *

gr тре́бищный: A; :