тре́бищный

тре́бищный [требищный]


Фл ‹Требищный›. Совр. нет. ▸ Относящийся к ‘требищу’. ◂ Кн. откр. Авр., 40.


Дерив Прил. к тре́бище


чс *


gr тре́бищный: A; :