ѿима́тисѧ

ѿима́тисѧ [отиматися]

САР-1 ‹Отъе́млюся›, шися, я́хся, иму́ся, я́тися. гл. стр. Сл.
1) Отдѣляемъ, отдираемъ бываю.
‹Яко отъемлется тукъ овцы отъ жертвы спасенія›. Лев. IV. 35.
2) Лишаюсь чего.
‹Еже имать, отъимется отъ него›. Марк. IV. 25.
‹Отъимется отъ васъ царствіе Божіе›. Матѳ. XXI. 43.
‹Дондеже отъимется Луна›. Псал. LXXI. 23.
‹Отъимется сонъ отъ нихъ, и не спятъ›. Прит. IV. 7.
3) Скрываюсь.
‹Яко сѣнь, внегда уклонитися ей, отъяхся›. Псал. CVIII. 23.
→САР-1 т.2, с.974

ГлтНЗ (περιαιρεῖσθαι, attolli) – отниматься. Деян 27:20 ѿима́шесѧ (исчезала) наде́жда всѧ̀, є҆́же спасти́сѧ на́мъ.

чс *

gr ѡтыма́тися: V,ipf,intr,med; :