ѿима́тисѧ
ѿима́тисѧ [отиматися]
САР-1 ‹Отъе́млюся›, шися, я́хся, иму́ся, я́тися. гл. стр. Сл.
1) Отдѣляемъ, отдираемъ бываю.
‹Яко отъемлется тукъ овцы отъ жертвы спасенія›. Лев. IV. 35.□
2) Лишаюсь чего.
‹Еже имать, отъимется отъ него›. Марк. IV. 25.□
‹Отъимется отъ васъ царствіе Божіе›. Матѳ. XXI. 43.□
‹Дондеже отъимется Луна›. Псал. LXXI. 23.□
‹Отъимется сонъ отъ нихъ, и не спятъ›. Прит. IV. 7.□
3) Скрываюсь.
‹Яко сѣнь, внегда уклонитися ей, отъяхся›. Псал. CVIII. 23.□
→САР-1 т.2, с.974
ГлтНЗ (περιαιρεῖσθαι, attolli) – отниматься. Деян 27:20□ ѿима́шесѧ (исчезала) наде́жда всѧ̀, є҆́же спасти́сѧ на́мъ.
чс *
gr ѡтыма́тися: V,ipf,intr,med; :