взира́ти
взира́ти [взирати]
od взирать, смотреть
Дч* глаг. взирать, смотреть. И҆ є҆гда̀ взира́юще бѧ́хꙋ на не́бо, и҆дꙋ́щꙋ є҆мꙋ̀, и҆ сѐ, мꙋ̑жа два̀ ста́ста пред̾ ни́ми во ѻ҆де́жди бѣлѣ̀ (Деян. 1, 10□).
Фл ‹Взирать›. ▸ Смотреть, глядеть; обращаться к кому-л., чему-л. (совр. нет). ◂ Клоц., 1, 851. Изб. 1073 г., 8.
САР-1 ‹Взира́ю›, еши, ешь, воззрѣ́хъ, воззрю̀, ра́ти, воззрѣ́ти. гл. ср. Сл.
Смотрю, гляжу, обращаю очи, глаза на что либо.
‹Со гусльми и пѣвницами вино піютъ, на дѣла же Господня не взираютъ›. Исаі. V. 12.□
‹Воззрите на птицы небесныя, яко не сѣютъ, ни жнутъ, ни собираютъ въ житницы, и отецъ вашъ небесный питаетъ ихъ›. Матѳ. VI. 26.□
‹Воззри на трудъ и громку славу,// Что свѣтъ въ Петрѣ неложно чтитъ›.
М. Лом.
→САР-1 т.3, с.136
чс 235 ВЗ=1 АП=2 АПБ=2 Окт=14 МнП=8 МнО=8 МнС=5 МнК=70 ТрП=3 ТрЦ=9 Трб=3 СлП=1 Мол=2 Акф=1 Кан=3 Проч=45