навыца́ти

навыца́ти [навыцати]


Фл ‹Навыцати›, ‹навычи›. Совр. нет. ▸ Познавать, узнавать; учиться. ◂ Супр., 373, 11. Изб. 1073 г., 12.≈


Алекс ‹навыца́ти›, цаю, еши, навыкать, обучаться. Бесѣд: Злат.


чс *


gr навыца́ти: V,ipf,intr; :