растаева́ти

растаева́ти [растаевати]

Дч* ‹раста́ѧти› глаг. (греч. τήκειν) расплавить, растопить, распустить, томить; привести в изнеможение. тогда̀ потща́шасѧ влады́цы є҆дѡ́мстїи и҆ кнѧ̑зи мѡаві́тстїи, прїѧ́тъ ѧ҆̀ тре́петъ: раста́ѧша всѝ живꙋ́щїи въ ханаа́нѣ (Исх. 15, 15).

чс *

gr растаева́ти: V,ipf,intr; :