свѧ́зень

свѧ́зень [связень]

od узник, колодник

Св узник, колодник (Мф. 27, 15; Мк. 15, 6).

СЦРЯ ‹свя́зень› ‹зня›, с. ж. Церк. ▸ Узникъ. ◂ Отпущаше имъ единаго связня. Марк. XV. 6.

Фл ‹Связень›. Совр. нет. ▸ Узник. ◂ Остр., Мф. 27, 15.

чс *

gr свя́зень: S,m,anim; :