свѧ́зень

свѧ́зень [связень]


od узник, колодник


Св узник, колодник (Мф. 27, 15; Мк. 15, 6).


СЦРЯ ‹свя́зень› ‹зня›, с. ж. Церк. ▸ Узникъ. ◂ Отпущаше имъ единаго связня. Марк. XV. 6.


Фл ‹Связень›. Совр. нет. ▸ Узник. ◂ Остр., Мф. 27, 15.


чс *


gr свя́зень: S,m,anim; :