свѧ́зень
свѧ́зень [связень]
od узник, колодник
Св узник, колодник (Мф. 27, 15□; Мк. 15, 6□).
СЦРЯ ‹свя́зень› ‹зня›, с. ж. Церк. ▸ Узникъ. ◂ Отпущаше имъ единаго связня. Марк. XV. 6.□
Фл ‹Связень›. Совр. нет. ▸ Узник. ◂ Остр., Мф. 27, 15.
чс *
gr свя́зень: S,m,anim; :