і҆кѡ́на
і҆кѡ́на [икона]
od ‹И҆ко́на› икона, образ
Дч* сущ. (греч. εἰκών) — образ, в т.ч. собств. икона. И҆ дано̀ бы́сть є҆мꙋ̀ да́ти дꙋ́хъ ѡ҆́бразꙋ ѕвѣри́нꙋ, да проглаго́летъ і҆кѡ́на ѕвѣри́на и҆ сотвори́тъ, да и҆̀же а҆́ще не покло́нѧтсѧ ѡ҆́бразꙋ ѕвѣри́номꙋ, ѹ҆бїе́ни бꙋ́дꙋтъ (Откр. 13, 15□).
ГлтНЗ (εἰκών, imago) – икона: образ, изображение. Откр 13:15□ да проглаго́летъ і҆кѡ́на ѕвѣри́на.
чс 328 АП=1 МнП=6 МнК=61 Слж=1 Трб=4 Мол=10 Акф=12 Тип=2 ПрБ=1 Проч=1