каменосѣ́чецъ
каменосѣ́чецъ [каменосечец]
od ‹Камєносѣчьць› → ‹Камєнострѹжьникъ› Резчик по камню
СЦРЯ ‹каменосѣ́чецъ› ‹чца›, с. м. Церк. ▸ Тоже, что ‹каменосѣ́къ›. ◂ Да дадятъ е ‹....› древодѣлямъ и каменосѣчцемъ. 4 Царств. XXII. 6.□
Фл ‹Каменосечец›. Совр. нет. ▸ Каменотес. ◂ 4 Цар. 22, 6.
САР-1 ‹Каменосѣ́къ›, ка. и ‹Каменосѣ́чецъ›, чца. с. м.
Тотъ, который умѣетъ приуготовлять камень посредствомъ тесанія къ извѣстному употребленію.
‹Искусной каменосѣкъ›.
‹Дадятъ творящимъ дѣла въ дому Господни, древодѣлямъ и каменосѣчцемъ›. 4. Цар. XXII. 6.□
→САР-1 т.3, с.413
чс *
gr каменосѣ́чецъ: S,m,anim; :