напра́вити
напра́вити [направити]
Св направлять, устремлять. Стопы моя направи по словеси твоему (Пс. 118, 133□).
ГлтНЗ (κατευθῦναι, dirigere) – направить. Лк 1:79□ напра́вити но́ги на́шѧ на пꙋ́ть ми́ренъ.
чс 21 ВЗ=1 ЕВ=1 ЕВБ=1 Окт=1 МнС=2 МнК=5
gr напра́вити: V,pf,tran; inf