напра́вити

напра́вити [направити]


Св направлять, устремлять. Стопы моя направи по словеси твоему (Пс. 118, 133).


ГлтНЗ (κατευθῦναι, dirigere) – направить. Лк 1:79 напра́вити но́ги на́шѧ на пꙋ́ть ми́ренъ.


чс 21 ВЗ=1 ЕВ=1 ЕВБ=1 Окт=1 МнС=2 МнК=5


gr напра́вити: V,pf,tran; inf