наси́льникъ
наси́льникъ [насильник]
od властелин
Сд властелин, δυνάστης: ца́рїе же и҆ кнѧ́зи, сꙋдїи̑ и҆ наси̑льницы цари и князи, судьи и властители (Треб Погр стх цел 10). Ср. мꙋчи́тель.
Фл ‹Насильник›. ▸ Притеснитель, угнетатель. ◂ Г. Ам., 267.≈
чс *
gr наси́льникъ: S,m,anim; :