наси́льникъ

наси́льникъ [насильник]


od властелин


Сд властелин, δυνάστης: ца́рїе же и҆ кнѧ́зи, сꙋдїи̑ и҆ наси̑льницы цари и князи, судьи и властители (Треб Погр стх цел 10). Ср. мꙋчи́тель.


Фл ‹Насильник›. ▸ Притеснитель, угнетатель. ◂ Г. Ам., 267.≈


чс *


gr наси́льникъ: S,m,anim; :