ні́тръ
ні́тръ [нитр]
od ‹Ни́тръ› селитра
Дч* ‹ни́тръ› сущ. (греч. νίτρον) — селитра А҆́ще ѹ҆мы́ешисѧ ні́тромъ и҆ ѹ҆мно́жиши себѣ̀ травы̀ борі́ѳовы, поро́ченъ є҆сѝ во беззако́нїихъ твои́хъ предо мно́ю. (Иер. 2, 22□).
Алекс ‹ні́тръ›, Іер: 2. 22□. Аще умыешися нітромъ. Видъ соли, отъ острова Нитріи такъ называемыя, къ умыванію употребляется, или короче сказать, селитра, или мыло съ селитрою.
чс *