нѣ́кто
нѣ́кто [некто]
САР-1 ‹Нѣ́кто›. мѣстоим. личн. неопред.
Нѣкоторый, нѣкій.
‹Единъ нѣкто юноша иде по немъ›. Марк. XIV. 51.□
‹Нѣкто изъ писателей›.
‹Нѣкто сказалъ, что‹..›.›
→САР-1 т.3, с.1049
ГлтНЗ (τίς, aliquis) – некто, некоторый. Мк 14:47□ Є҆ди́нъ же нѣ́кто ѿ стоѧ́щихъ и҆звле́къ но́жъ.
чс 124 ВЗ=3 ЕВ=7 АП=11 АПБ=12 ЕВБ=7 Окт=1 МнП=1 МнО=1 МнК=2 ТрП=3 Трб=2 Тип=3 Проч=42