пꙋ́тникъ [путник]
СЦРЯ ‹пу́тникъ› ‹а›, с. м. ▸ Дорожный человѣкъ; странникъ, путешественникъ. ◂ Се путницы Исмаилтяне идяху отъ Галаада. Быт. XXXVII. 25.□
чс 14 ВЗ=2 МнП=1 МнС=1 МнК=2 ТрП=1 Проч=3
gr пу́тникъ: S,m,anim; sg,nom