тана́хъ

тана́хъ [танах]

Ник ‘Тахан’ (доброта, благость; Чис 26:35) — из сынов Ефрема, сына Иосифа, родоначальник поколения Таханова.

чс *

gr тана́хъ: S,m,anim,persn; :

gr тана́хъ_2: S,m,inan,topn; :

См| тана́хѣ