и҆зрица́ти

и҆зрица́ти [изрицати]


СЦРЯ ‹изрица́ти› ‹ца́ю›, ‹ца́еши›; ‹изрещѝ›, гл. д. Церк. ▸ Тоже, что ‹изрека́ть›. ◂ Соборн. II. 78 на обор.


Фл ‹Изрицати›, ‹издрицати›. Совр. нет. ▸ Высказывать, говорить (сказать). ◂ Мин. 1096 г., Окт., 12.≈


чс *


gr изрица́ти: V,ipf,tran; :