стꙋпе́нь

стꙋпе́нь [ступень]

od ступня, след ноги, 2. ход в игре

Дч* сущ. ступня, след ноги; ступень каменна (ὅλμος) творило, в котором мешалась известь с песком (Прол. янв. 31, 2). стезѧ́ же є҆́сть є҆ди́на то́кмѡ междꙋ̀ и҆́ма проложена̀, си́рѣчь междꙋ̀ ѻ҆гне́мъ и҆ водо́ю, є҆ди́нꙋ то́кмѡ стꙋпе́нь человѣ́чꙋ могꙋ́щаѧ вмѣсти́ти (3 Ездр. 7, 8).

чс 1

gr ступе́нь: S,f,inan; sg,nom/acc