и҆зима́ти

и҆зима́ти [изимати]


Фл ‹Изымать›, (‹изимати›, ‹изъимати› — совр. нет). ▸ Брать, взимать; извлекать (совр. нет); освобождать (дрр. нет); устранять (дрр. нет). ◂ Супр., 426, 12. Усп. сб. 13 г 4.


чс 2 МнК=1


gr изима́ти: V,ipf,tran; inf