и҆ста́ити

и҆ста́ити [истаити]

Фл ‹Истаевати›, ‹истаявати›, ‹иставити›, ‹истаити›. Совр. нет. ▸ Истощать; разрушать; истаивать; кончаться. ◂ Син. пс., 38, 12. Жит. Феод., 131, 10.

чс *

gr иста́ити: V,pf,tran; :