ма́рковъ

ма́рковъ [марков]

Фл ‹Марков›. ▸ Прил. к ‘Марк(о)’ (евангелист, один из 70-и апостолов). ◂ Микл.

Дерив Притяж. к ма́ркъ, ма́рко

чс 1 МнК=1

gr ма́рковъ: A,poss; brev,sg,m,nom/acc