ма́рковъ

ма́рковъ [марков]


Фл ‹Марков›. ▸ Прил. к ‘Марк(о)’ (евангелист, один из 70-и апостолов). ◂ Микл.


Дерив Притяж. к ма́ркъ, ма́рко


чс 1 МнК=1


gr ма́рковъ: A,poss; brev,sg,m,nom/acc