нача́льница

нача́льница [начальница]

Фл ‹Начальница›. ▸ Женск. к ‘начальник’, руководительница; зачинательница, виновница (совр. нет); причина, источник (совр. нет). ◂ Флавий, Пол. Иер., I, 102.

Дерив Женск. к нача́льникъ

чс 5 СлП=1 Проч=1

gr нача́льница: S,f,anim; sg,nom