нача́льница

нача́льница [начальница]


Фл ‹Начальница›. ▸ Женск. к ‘начальник’, руководительница; зачинательница, виновница (совр. нет); причина, источник (совр. нет). ◂ Флавий, Пол. Иер., I, 102.


Дерив Женск. к нача́льникъ


чс 5 СлП=1 Проч=1


gr нача́льница: S,f,anim; sg,nom