предвра́тїе

предвра́тїе [предвратие]

od место перед воротами

Дч* сущ. место пред вратами. И҆ введе́ мѧ ко предвра́тїю двора̀ (Иезек. 8, 7).

СЦРЯ ‹предвра́тіе› ‹я›, с. ср. Церк. ▸ Мѣсто предъ вратами. ◂ И введе мя къ предвратію двора. Іезек. VIII. 7.

Фл ‹Предвратие›. Совр. нет. ▸ Преддверие. ◂ Иез. 8, 7.

САР-1 ‹Предвра́тіе›, тія. с. ср. Сл.
Преддверіе, мѣсто предъ дверьми дома.
‹И введе мя къ предвратію двора›. Іезекил. VIII. 7.
→САР-1 т.1, с.882

чс *

gr предвра́тіе: S,n,inan; :