разрази́ти
разрази́ти [разразити]
Фл ‹Разразить›, (‹раздразити› — совр. нет). ▸ Поразить; разрушить. ◂ Супр., 381. 11. Пов. о Царьгр., 30.
чс *
gr разрази́ти: V,pf,tran; :
разрази́ти [разразити]
Фл ‹Разразить›, (‹раздразити› — совр. нет). ▸ Поразить; разрушить. ◂ Супр., 381. 11. Пов. о Царьгр., 30.
чс *
gr разрази́ти: V,pf,tran; :