царева́ти

царева́ти [царевати]

Дч* ‹царю́ю› (βασιλεύω) ношу на себе имя царя, царствую.

СЦРЯ ‹царева́ти› ‹рю́ю›, ‹рю́еши›, гл. ср. Церк. ▸ Быть царемъ; царствовать. ◂ Яко царюя царствовати имаши. 1 Цар. XXIV. 21.

Фл ‹Царевати›. Совр. устар. ▸ Царствовать. ◂ 1 Цар. 24, 21.

чс *

gr царева́ти: V,ipf,intr; :