поди́ръ
поди́ръ [подир]
od одежда ветхозаветного священника вроде саккоса
Дч* сущ. (греч. ποδήρης) длинная одежда ветхозаветного первосвященника наподобие саккоса (Исх. 28, 31□; Прем. 18, 24□). и҆ посредѣ̀ седмѝ свѣти́лникѡвъ подо́бна сн҃ꙋ чл҃вѣ́чꙋ, ѡ҆блече́на въ поди́ръ и҆ препоѧ́сана при сосц— по́ѧсомъ златы́мъ (Откр. 1, 13□).
СЦРЯ ‹поди́ръ› ‹а›, с. м. Церк. ▸ Длинная риза ветхозавѣтныхъ священниковъ. ◂ Сотвориша ризу внутреннюю подиръ всю синю. Исх. XXVIII. 31.□
чс 11 ВЗ=8 АП=1