предѝ

предѝ [преди]

od пред, наперед, сперва

Дч* ‹преди́› нареч. перед или наперед, сперва. Идяше преди (Лук. 10, 28).

СЦРЯ нар. Церк. ▸ Впереди, напередъ. ◂ Идяше преди восходя во Іерусалимъ. Лук. XIX. 28.

Фл ‹Преди›, нар. Совр. нет. ▸ Спереди, впереди; вперед; раньше, прежде. ◂ Супр., 117, 10. Изб. 1076 г., 4, 6.

чс 5 ЕВ=1 ЕВБ=1 МнО=1 МнК=2

gr преди́: ADV;