ѿве́рзтисѧ
ѿве́рзтисѧ [отверзтися]
Алекс ‹отве́рзтися оча́мъ›, т. е. познать свой грѣхъ, свою ошибку, свое заблужденіе, Быт: 3. 7□. И отверзошася очи обѣма, и разумѣша, яко нази бѣша. […]
САР-1 ‹Отверза́юся›, за́ешися, отве́рзлся, за́тися, ве́рзтися. гл. возвр. Сл.въ третьемъ лицѣ употребляемый.
Открываюся, разступаюся, растворяюся.
‹Толцыте и отверзется вамъ›. Матѳ. VII. 7.□
‹Отверзеся земля и пожре Даѳана›. Псал. CV. 17.□
→САР-1 т.1, с.608
Дерив Возвр. к ѿве́рзтисѧ
чс *
gr ѡтве́рзтися: V,pf,intr,med; :