ѿве́рзтисѧ

ѿве́рзтисѧ [отверзтися]

Алекс ‹отве́рзтися оча́мъ›, т. е. познать свой грѣхъ, свою ошибку, свое заблужденіе, Быт: 3. 7. И отверзошася очи обѣма, и разумѣша, яко нази бѣша. […]

САР-1 ‹Отверза́юся›, за́ешися, отве́рзлся, за́тися, ве́рзтися. гл. возвр. Сл.въ третьемъ лицѣ употребляемый.
Открываюся, разступаюся, растворяюся.
‹Толцыте и отверзется вамъ›. Матѳ. VII. 7.
‹Отверзеся земля и пожре Даѳана›. Псал. CV. 17.
→САР-1 т.1, с.608

Дерив Возвр. к ѿве́рзтисѧ

чс *

gr ѡтве́рзтися: V,pf,intr,med; :