два́десѧть
два́десѧть [двадесять]
Фл ‹Двадесять›. Совр. нет. ▸ Двадцать. ◂ Пат. Син., 163.
САР-1 ‹Два́десять›. Сл.
Двадцать, изъ двухъ десятковъ состоящее число.
‹И окрестъ престола, престоли двадесять и четыре›. Апок. IV. 4.□
→САР-1 т.2, с.523
ГлтНЗ (εἴκοσι, vіgіnti), – двадцать. Лк 14:31□ а҆́ще си́ленъ є҆́сть срѣ́сти съ десѧтїю̀ ты́сѧщъ грѧдꙋ́щаго со двѣма́десѧтьма ты́сѧщама на́нь.
чс 335 ВЗ=85 ЕВ=1 АП=10 АПБ=11 ЕВБ=2 МнК=4 ТрП=8 ТрЦ=1 Трб=1 Проч=13
gr два́десять: NUM; nom/acc