насыла́ти

насыла́ти [насылати]

Дч* ‹насыла́ти сꙋ́ды› фразеол. сеять несогласие, распри, ссоры. Разжиза́етъ лжы̀ свидѣ́тель непра́веденъ и҆ насыла́етъ сꙋды̀ посредѣ̀ бра́тїй (Притч. 6, 19).

Алекс ‹насыла́ти суды›, посѣвать несогласія, распри, Прит: 6. 19.

чс *

gr насыла́ти: V,ipf,tran; :