то́ргнꙋти
то́ргнꙋти [торгнути]
СЦРЯ ‹торга́ть› ‹га́ю›, ‹га́ешь›; ‹то́ргнуть›, гл. д. Церк. ▸ Дергать, рвать. ◂ Абіе больный лежа, нача торгати браду свою. Прол. Окт. 8.
Фл ‹Торгати›., ‹торгнути›. Совр. нет. ▸ Дергать; рвать. ◂ Прол. Окт., 8.
Дерив Сов. вид к торга́ти
чс -
См. торга́ти