то́ргнꙋти

то́ргнꙋти [торгнути]

СЦРЯ ‹торга́ть› ‹га́ю›, ‹га́ешь›; ‹то́ргнуть›, гл. д. Церк. ▸ Дергать, рвать. ◂ Абіе больный лежа, нача торгати браду свою. Прол. Окт. 8.

Фл ‹Торгати›., ‹торгнути›. Совр. нет. ▸ Дергать; рвать. ◂ Прол. Окт., 8.

Дерив Сов. вид к торга́ти

чс -

См. торга́ти