желтѣ́тисѧ

желтѣ́тисѧ [желтетися]

od желтеться, иметь желтый цвет

Дч* глаг. казаться желтым, иметь желтый цвет. и҆ ѹ҆́зритъ є҆го̀ жре́цъ, и҆ сѐ, разсы́пасѧ вре́дъ по ко́жи, да не присѣти́тъ жре́цъ ѡ҆ вла́сѣ желтѣ́ющемсѧ, ꙗ҆́кѡ нечи́стъ є҆́сть (Лев. 13, 36).

чс *

gr желтѣ́тися: V,ipf,intr,med; :