разврещѝ

разврещѝ [разврещи]

Фл ‹Разврещи›, ‹развергу›. Совр. нет. ▸ Отбросить; расколоть, уничтожить; раскрыть, разверзнуть; разорвать; одолеть; лишить сана. ◂ Син. пс., 77, 13. Мин. 1096 г., Сент., л. 131.

чс *

gr разврещи́/разве́ргнути: V,pf,tran; :