тене́та [тенета]
od сети, силки
Дч* сущ. (греч. βρόχοι) — сети, силки. да спасе́шисѧ а҆́ки се́рна ѿ тене́тъ (Притч. 6, 5□).
чс 1 ВЗ=1
gr тене́та: S,n,inan,pl; pl,nom/acc