ѕвѣ́рь

ѕвѣ́рь [зверь]

od зверь

Дч* сущ. греч. θήρ — зверь. Падѐ ви́лъ, сокрꙋши́сѧ дагѡ́нъ, бы́ша ваѧ̑нїѧ и҆́хъ во ѕвѣ̑ри и҆ ско́ты (Исаии 46, 1).

ГлтНЗ (θηρίον, fera) – зверь. Мк 1:13 бѣ̀ со ѕвѣ́рьмѝ.

чс 87 ВЗ=6 АП=8 АПБ=1 Окт=1 МнП=5 МнС=4 МнК=27 ТрП=3 ТрЦ=1 Мол=1 Тип=1 Проч=6

gr ѕвѣ́рь: S,m,anim; sg,nom

См| ѕвѣ́рїе