ѹ҆гнѣта́ти
ѹ҆гнѣта́ти [угнетати]
od теснить, сжимать
Сд ‹ѹ҆гнѣта́ти (ѹ҆гнѣта́ю)› теснить, сжимать, (συν-)θλίβω: ви́диши наро́дъ ѹ҆гнѣта́ющъ тѧ̀, и҆ глаго́леши: кто̀ прикоснꙋ́сѧ мнѣ̀; Ты видишь, как толпа теснит Тебя, и спрашиваешь: кто ко Мне прикоснется? (Мк 5,31□).
Алекс ‹угнѣта́ти›, таю, таеши, тѣснить, жать крѣпко. Марк: 5. стих: 24□. 31. Лук: 8. 42□.
чс -