вдо́вски

вдо́вски [вдовски]

Дч* нареч. свойственно вдовцу или вдове. и҆ бѣ́ша храни́ми до днѐ сме́рти своеѧ̀, вдо́вски живꙋ́щѧ (2 Цар. 20, 3)

СЦРЯ нар. Церк. ▸ Прилично, свойственно вдовцу и вдовѣ. ◂ Бѣша храними до дне смерти своея, вдовски живуще. 2 Царств. XX. 3.

Алекс ‹вдо́вски›, во вдовствѣ. И бѣша храними до дне смерти своея, вдовски же живуще. 2 Цар: 20. 3.

Дерив Нар. к вдова̀

чс 1

gr вдо́вски: ADV;