зла́тарь

зла́тарь [златарь]

Дч* ‹злата́рь› сущ. (греч. χρυσοχόος) — золотых дел мастер. сребро̀ и҆зви́то ѿ ѳарсі́са прихо́дитъ, зла́то ѿ ѡ҆фа́за, и҆ рꙋка̀ златаре́й, дѣла̀ всѧ̑ хꙋдо́жникѡвъ.

СЦРЯ ‹злата́рь› ‹я̀›, с. м. Церк. ▸ Тоже, что ‹золота́рь›; художникъ, дѣлающій золотыя вещи. ◂ Егда образъ сотвори древодѣлатель, или златарь сліявъ злато позлати его. Исаіи XL. 19.

Фл ‹Златарь›, ‹златарин›. Совр. нет. ▸ Ювелир, золотых дел мастер; мастер-кузнец. ◂ Усп. сб., 144 а 5–6. Афан. Алекс. сл., 38.

чс 2 ВЗ=1 ТрП=1

gr злата́рь: S,m,anim; sg,nom

См| злата́рь