размета́ти [разметати]
Фл ‹Разметать›, ‹размести›. ▸ Разбрасывать; разрушать, уничтожать (совр. нет); метя, откидывать и сторону (дрр. нет). ◂ Супр., 418, 14. Усп. сб. 21 г 9–10.
чс 1
gr разме́тати: V,pf,tran; inf
См| размета̀