тщесло́вїе [тщесловие]
od пустословие
Дч* сущ. пустословие.
Фл ‹Тщесловие›. Совр. нет. ▸ Празднословие. ◂ Жит. Лиф. XIII в., 45.
САР-1 ‹Тщесло́віе›, вія. с. ср. Сл. Тоже что ‹Суесловіе›. →САР-1 т.5, с.545
чс -