мытаре́въ
мытаре́въ [мытарев]
Фл ‹Мытарев›. Совр. нет. ▸ Принадлежащий мытарю. ◂ Жит. Арт. Верк., 111.
САР-1 ‹Мытаре́въ›, ва, во. прил.
Мытарю принадлежащій.
‹Мытарево воздыханіе›.
→САР-1 т.4, с.355
Дерив Притяж. к мыта́рь
чс *
gr мытаре́въ: A,poss; :