мытаре́въ

мытаре́въ [мытарев]

Фл ‹Мытарев›. Совр. нет. ▸ Принадлежащий мытарю. ◂ Жит. Арт. Верк., 111.

САР-1 ‹Мытаре́въ›, ва, во. прил.
Мытарю принадлежащій.
‹Мытарево воздыханіе›.
→САР-1 т.4, с.355

Дерив Притяж. к мыта́рь

чс *

gr мытаре́въ: A,poss; :