мытаре́въ

мытаре́въ [мытарев]


Фл ‹Мытарев›. Совр. нет. ▸ Принадлежащий мытарю. ◂ Жит. Арт. Верк., 111.


САР-1 ‹Мытаре́въ›, ва, во. прил.
Мытарю принадлежащій.
‹Мытарево воздыханіе›.
→САР-1 т.4, с.355


Дерив Притяж. к мыта́рь


чс *


gr мытаре́въ: A,poss; :