и҆спра́тисѧ

и҆спра́тисѧ [испратися]

СЦРЯ ‹испира́тися› ‹ра́юся›, ‹ра́ешися›; ‹испра́тися›, гл. стр. Церк. ▸ Быть испираему, т. е. измываему. ◂

Фл ‹Испиратися›, ‹испратися›. Совр. нет. ▸ Страд. к ‘испирати’, ‘испрати’. ◂ Марг., 456. Лев. 15, 17.

Фл ‹Испратися›. Совр. нет. ▸ Страд. к ‘испрати’ (в зн. выстирать, вымыть). ◂ Лев. 15, 17.

Дерив Возвр. к и҆спра́ти

чс *

gr испра́тися: V,pf,intr,med; :