блиска́нїе
блиска́нїе [блискание]
od → ‹Блиста́нїе› молния, блеск
Дч* =блиста́нїе
Дч* ‹блиста́нїе› блеск, молния, (Лук. 11, 36□; Иезек. 21, 15).
Фл ‹Блискание›, ‹блисцание›. Совр. нет. ▸ Блеск, сияние. ◂ Зогр., Л., 11; 36. Толк. лит. Герм., 350. Иез., 21, 15.
чс -
См. блиста́ніе: