блиска́нїе

блиска́нїе [блискание]


od → ‹Блиста́нїе› молния, блеск


Дч* =блиста́нїе


Дч* ‹блиста́нїе› блеск, молния, (Лук. 11, 36; Иезек. 21, 15).


Фл ‹Блискание›, ‹блисцание›. Совр. нет. ▸ Блеск, сияние. ◂ Зогр., Л., 11; 36. Толк. лит. Герм., 350. Иез., 21, 15.


чс -

См. блиста́ніе: