ѡ҆гра́дникъ

ѡ҆гра́дникъ [оградник]


od ‹О҆гра́дникъ› садовник, огородник, сторож сада


СЦРЯ ‹огра́дникъ› ‹а̀›, с. м. Церк. ▸ Огородникъ, садовникъ. ◂ Магдалина же и яко оградника мняща того, о самомъ вопрошаше. Синаксар. въ нед. Мѵронос.


Фл ‹Оградник›. Совр. нет. ▸ Садовник, огородник. ◂ Апр. Мст., 192 г 24.


чс *


gr ѡгра́дникъ: S,m,anim; :